4.09.2014 г., 17:46

Луд

1.7K 10 31

Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.

Земята от конфликти се тресе,
порои идват, палят се раздори,
а той дръвчето гледа как расте,
че то било най-здравата опора.

Какъв е, Боже, този щур чудак!?
Безумник архаичен, нереален,
враждебната тълпа със поглед благ
да гледа. Абсолютно ненормален!

От болест или мъка превъртя,
или пък, лудостта му е наследствена!?
Изглежда, сякаш не е от света
(нормалното е винаги посредствено).

Нормалните са кошер, те бръмчат
и гонят разноликите си цели,
преследват се, а странникът чудат
говори с волни птици. И се смее.

Безропотно приел клеймото луд
(напълно нелечима диагноза),
мечти люлее в топлия си скут,
за да спаси земята от психоза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много добро, Вики! Поздравления!
  • Господи,каква красива лудост!
  • Страхотно поднесено! Винаги съм харесвала творчеството ти, но този стих ще ми е най-любим от твоите!
  • Да, ненормалните виждат в нормалните, лудост...Чудесен стих!
  • Хареса ми. Чудесна идея, поднесена с умение и много чувство! Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...