4 сент. 2014 г., 17:46

Луд

1.7K 10 31

Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.

Земята от конфликти се тресе,
порои идват, палят се раздори,
а той дръвчето гледа как расте,
че то било най-здравата опора.

Какъв е, Боже, този щур чудак!?
Безумник архаичен, нереален,
враждебната тълпа със поглед благ
да гледа. Абсолютно ненормален!

От болест или мъка превъртя,
или пък, лудостта му е наследствена!?
Изглежда, сякаш не е от света
(нормалното е винаги посредствено).

Нормалните са кошер, те бръмчат
и гонят разноликите си цели,
преследват се, а странникът чудат
говори с волни птици. И се смее.

Безропотно приел клеймото луд
(напълно нелечима диагноза),
мечти люлее в топлия си скут,
за да спаси земята от психоза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много добро, Вики! Поздравления!
  • Господи,каква красива лудост!
  • Страхотно поднесено! Винаги съм харесвала творчеството ти, но този стих ще ми е най-любим от твоите!
  • Да, ненормалните виждат в нормалните, лудост...Чудесен стих!
  • Хареса ми. Чудесна идея, поднесена с умение и много чувство! Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....