изречена (Мая Попова)
325 6801
9.07.2006 г., 22:13 ч.

Лудата 

  Поезия » Гражданска
1317 0 14

Върви усмихната,
в ръцете стиснала
една миниатюрна кукла.
На всички срещнати усмихва се,
дори и на подвикващите "куку".
Забързани, не виждаме как пръстите
са стиснали играчката -
до побеляване,
а виждаме косите и разпръснати
и беглите следи от разкрасяване.
В безумния и поглед са се срещнали
красиво минало и бъдеще несретно;
и сякаш, че очите са намерили
една последна спирка в куклата -
детето.
Притиснала я в сухата си пазва,
погалва с обич смачканите букли;
каква красавица била е - и разказва,
и как и тя ще е красавицата - кукла!
За нея не важат законите на модата,
отдавна спряла е за нас да се тревожи.
Дори да се отдръпват със погнуса хората,
тя в своя собствен свят да е красива може.
И аз, настръхнала от гледката, усещам
животът как опитва се да ме научи,
че не случайно ми предлага тази среща...
Промяна с всеки е възможно да се случи.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??