Лудата
Ало! Здрасти! Недей да затваряш.
Да, звъни ти безпаметно лудата.
Тази, дето ти все изоставяш
и заменяш внезапно за другата.
Ало! Как си? Пращиш ми в ухото.
Нещо хич, ама хич не те чувам.
Пак си паднал ли, знам, от високо.
Аз ли, аз съм добре, но тъгувам.
Не за теб, не, не си го помисляй.
Аз за себе си седнах да плача.
И се чудя какъв му е смисъла
и се мая безстишна по здрача.
На моменти така ми прекъсваш.
Явно има проблем с телефона.
(Сякаш вълк за секунда разкъсва
млада още сърна и бездомна).
Ще затварям и много ти здраве.
Ти си падай, а аз съм си лудата.
Тази, да, дето все ще те хване.
Дето все е безпаметно влюбена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
