19.01.2014 г., 20:24

Лудата

900 0 0

Гнездо за подигравки ученически;
Замазана женствеността ù- андрогенна бе.
Загърнала се в дрипи нявга ярко алени,
които бяха лесна жертва за пороите, изляти
от пречупени през призмата на лудостта
облаци от всички цветове.


Прецеждаше словата си през тъмно жълти зъби,
осеяни с кратери, дълбоки и матови -
сякаш те ги бяха издълбали.
Клокочеха, изплувайки пияни от стомаха ù;
По устните ù кафявите тютюневи балони
се пръскаха като пасажи трески.

 

Присмиваха ù се, тъпи като параболи,
задето събираше оранжевите им и бели угарки.
Като че ли те сами не бяха за презиране -
Проклятия за белите си дробове.
Тя водеше ги - зорко гибелта си следеше,
а тяхната с черти неразличими бе.

 

Келеши

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...