Лудата
Лудата
Кажи ми как откраднаха очите ти.
Какво намери толкова у него,
та тръгваш всяка сутрин по следите му -
раздадена и самоослепена.
Със спомените, като с бял бастун,
почукваш тротоара неуверено.
И изтезаваш болния си ум
с надеждата, че пак ще се намерите.
Усмихваш се, вървиш като насън
и изживяваш пак невероятното,
останала в действителност извън
утъпканите пътища на мравките.
Дано да го намериш, мила страннице.
Дано да го намериш своя блян.
Единствени в света - богоизбраните
търсят това, което не е там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
