5.09.2017 г., 10:09

Лудата с рогата

633 4 14

Знаеш ли, реших да те оставям.
Омръзнаха ми твойте извинения.
Не искам повече да ти прощавам.
Като стара плоча си - на повторение.


За теб листенца няма да броя -
„ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА“.
Да не мислиш, че съм луда да стоя?!
На изгърмян патрон ли ти приличам.

 

Уморих се да съм тъпата с рогата.
Живота ми за другите е дъвка.
От днес променям правилата.
Изплювам те - употребен и сдъвкан.


Днес започвам яка чистка.
Знаеш, че съм много дива.
Няма искам и не искам...
Без теб се чувствам по - щастлива.

 

Красив и расов си като елен.
Рогата чак лицето ти закриват.
Ще пораснат мъничко и зарад мен.
Но пък страшно много ти отиват.


Хайде сбогом! И прощавай!
Господи!!! Какво говоря?!
Я по дяволите заминавай! ...
Излизай! Трябва да затворя.

 

 

Август 2017      Валя Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Албена, че се отби! Хубав ден!
  • Мъжко момиче си, Валя! Хареса ми този прям и категоричен изказ! Поздрави!
  • Мерси на всички - Рокерче, Васе, Роби и Калоян. Сигурна съм, че всеки е имал подобен момент в живота си. Посвещавам го на всички, които имат нужда от приятелско рамо и смелост.
  • Как си го изритала само... Който няма отношение и уважение - вън. Поздрави за силната натура и силния стих, Валя!
  • Само така. Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...