Спи с мен!
Но не така, както хората спят,
а както своята лъжа слага в леглото целия свят...
Спи с мен, така че да потъна с очите си в твойте очи...
От твоите устни разпънат...
Завързан от твойте коси...
Спи с мен, така че по тялото да се плиска вълна след вълна...
Простичка истина...
Само една...
Нека завижда, който пръв разбере,
че сме в малка дървена хижа
и е твое мойто Небе...
Нека в прашинка изчезне,
нека в микронче се свива,
нищичко да не остане,
който гледа
как една самодива
е грабнал в ръцете си змей-горянин...
И са литнали в Звездното...
© Красимир Дяков Всички права запазени