24.11.2010 г., 21:05

Лудите

742 0 8

                                     "Не искайте да бъда

                                       Другия...

                                      Ще си остана оня...

                                      Лудия."

 

                             Любомир Деничин (longin)

 

Благодаря ти, Любо, сърдечно за тия куплети.

Благодаря ти, че ме накара да се замисля...

 

Трябва да си малко луд,

за да оцелееш...

В битието ни - ту пек - ту студ...

Луд си, щом се смееш

 

на проблемите, на глупостта,

дето ни разнищва...

Подлостта и завистта

са за духом низшите.

 

Издигни се с Дух без плът

над дребните страсти.

Край със злобата, гневът!

Виж, светът прекрасен е!

 

Време няма - не се май!

Забрави бедите!

Някъде ни чака Рай...

в нас пък Адът скрит е.

 

Мъдрост крият тез слова

точни и красиви:

(все повтаряйте, повярвали в това)

"Лудите, те да са живи!"

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав от един луд Нинка!!!Топлинка!!!
  • Повтарям, повярвала в това:
    "Лудите, те да са живи!"

    Много ми хареса! Поздрав, Нина!

  • Браво, Нина!
    Браво и на теб, Любо, че не се поддаваш на провокации и продължаваш да изпращаш своята топлинка, която винаги ме кара да се усмихна...като на слънчев лъч!
    Поздрави и на двамата!
  • Вярвам ти!
    Сигурно, защото може би и аз съм от тях...
    Поздравления и за двамата - хареса ми много!

  • БРАВО!
    Лудите сме ние, че доброволно се оковаваме в какви ли не вериги...
    А те, "лудите", просто не искат да забравят защо са на този свят...
    Аплодисменти!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...