Лудият ли?
Самичка не мога много да направя…
Два-три залъка на слабия да дам,
да държа ръката му, когато страда,
да го прегърна и да диря помощ –
тези липсващи Човеци всред тълпата
да открия или някак да създам.
Да ги отгледам и възпитам трудно е
в ролята си на самотна майка… знам…
Бездействай и живуркай си тогава!
Какво ти пука?! Примири се, нямай срам!
Въжето чуждата шия ще стяга –
на онзи луд, за другите тръгнал да мре.
А ти ще дебелееш и ще си добре
в торната яма. Ах, уют! Ще пръхтиш,
същинско розово, начесано прасе.
Лудият ли? Да се жертва, да си мре!
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Безумството на храбрите е мъдростта на живота!Поздравление за стиха,Росица!
-
Да са ни живи и здрави лудите! Споделям позицията и емоцията. Поздравления, Роси!
-
Благодаря за отзивите!
-
За Човеците с голямо сърце! Браво, Роси!!
-
"Всички ние имаме достатъчно сили, за да понесем чуждото нещастие" /Ларошфуко/.
Светът, в по-голямата си част, е безразличен към страданията на своите събратя. Така е било и така ще бъде. Точно това безразличие е отличителната характеристика на тълпата. Но има и малцина ангели, приели човешки вид - състрадателни и отзивчиви към бедстващите, и именно те оправдават съществуването ни и му придават божествен смисъл.
Поздравление за вечно актуалната тема, Роси, както и за поетичната й реализация! -
На "лудите" се крепи света, Роси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
