Почти луд, почти като мен,
влюбен в истории за студеното време.
Почти истински и почти съвършен,
рисуващ по облаците темпера
с някое мое, измислено име.
Наричам го Филип понякога в нощите,
но и той като мен би могъл да е Ноември.
Докосвайки нежно в мрака косите ми...
Всички мрачни сонети превръща в песни.
Тук в моето кралство
е почти винаги ден,
но без слънце, луна, или разни планети.
Почти истинско, почти като теб,
яхнал Пегас по небесни пътеки.
© Стеси Всички права запазени