7.09.2024 г., 9:17

Лудница за влюбени

349 3 1

ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ

 

... сънят си няма граници – и иде,

когато нещо важно предстои –

и Времето, художникът невидим! –

рисува в него с маслени бои,

 

понякога разрежда с акварели

сгъстения – в душицата ми – мрак,

но аз – сред всички, бавно полудели,

без хапчета – сънувам все на крак! –

 

видения, нелепици, кошмари

заплитат ми се в истинско кълбо –

царе вечерят с дрипави клошари

край огъня под моста Мирабо,

 

Наполеон – със боен вик: – Аванти! –

на екс изгълтва чашата с арсен,

или сестрите смъкват бели манти –

насън поне! – да пипна сутиен,

 

на койката – отляво, спеше Гогол,

отдясно семки лющеше Ван Гог!

А аз – помежду тях, се молех Богу –

сакън! – да не помисли, че съм Бог.

 

И любех се – с Горгони и с Медузи,

душата ми след тях се вкамени! –

но само ти! – от всичките ми Музи,

остана с мен – до сетните ми дни.

 

С теб любовта е слънчена корида! –

арената – без теб – вършах със трън.

Бях луд поет! – и луд ще си отида –

във твоя стих, прекрасен като сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма такава поезия!

    понякога разрежда с акварели
    сгъстения – в душицата ми – мрак,

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...