Sep 7, 2024, 9:17 AM

Лудница за влюбени

  Poetry » Love
348 3 1

ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ

 

... сънят си няма граници – и иде,

когато нещо важно предстои –

и Времето, художникът невидим! –

рисува в него с маслени бои,

 

понякога разрежда с акварели

сгъстения – в душицата ми – мрак,

но аз – сред всички, бавно полудели,

без хапчета – сънувам все на крак! –

 

видения, нелепици, кошмари

заплитат ми се в истинско кълбо –

царе вечерят с дрипави клошари

край огъня под моста Мирабо,

 

Наполеон – със боен вик: – Аванти! –

на екс изгълтва чашата с арсен,

или сестрите смъкват бели манти –

насън поне! – да пипна сутиен,

 

на койката – отляво, спеше Гогол,

отдясно семки лющеше Ван Гог!

А аз – помежду тях, се молех Богу –

сакън! – да не помисли, че съм Бог.

 

И любех се – с Горгони и с Медузи,

душата ми след тях се вкамени! –

но само ти! – от всичките ми Музи,

остана с мен – до сетните ми дни.

 

С теб любовта е слънчена корида! –

арената – без теб – вършах със трън.

Бях луд поет! – и луд ще си отида –

във твоя стих, прекрасен като сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма такава поезия!

    понякога разрежда с акварели
    сгъстения – в душицата ми – мрак,

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...