10.01.2012 г., 15:30

Лудо Време

690 0 0

Все още нежен и приятен

повява утринният хлад,

но няма как във ход обратен

да върнем Времето назад...

 

Листата още са зелени,

на птици екне песента:

едно такова лудо Време,

преди да дойде Есента!...

 

Във въздуха обаче вече

едно Предчувствие трепти

и доловиш ли го, човече,

по-меланхолен ставаш ти...

 

Усещаш го, а думи няма,

с които да го изречеш -

то някак си, ей тъй, те грабва

с един необясним копнеж...

 

И лесно можеш да загубиш,

залагаш ли нетърпелив,

но е възможно да се влюбиш

и в Жребия да си щастлив!...

 

А няма ли „хиляда нощи”,

то ще ти стигне и една,

ако Страстта ти пази още

Желанието за Жена!...

 

Духът на Вятърът се носи

подобно странник из нощта,

но броди в паралелни оси

неуловим от Мисълта...

 

... И можем да докоснем Времето

сега за миг от Вечността,

дори да си решим проблемите

със поривите на Страстта,

 

но трябва Огън от Мечтите

(несбъднато-неугасим)

и Лудостта си във Душите:

божествено да съхраним!...

 

Какво ли още ще изгубим,

ако останем без Мечти!?...

Една безсмислена заблуда,

или безсмислена почти...

 

А нови приказки Живота

ще си измисля в Есента

за щурата ни и самотна

спонтанна Лудост във Страстта,

 

но в тая носталгичност тяхна,

щом хоризонтите зоват -

сами със Вятъра ще яхнем

и мачтите в обратен път...

 

... По-трудно вече се залъгваш -

след Залез няма хорска реч,

а нощите са толкоз дълги

и Изгревът е тъй далеч!..

 

Възможно е и да бълнуваш

в Делириума откровен,

в безсънието щом сънуваш,

че пак си млад и настървен...

 

А като пясък през решето,

виж, Времето ти дава знак,

но чакаш Чудото, което

едва ли ще се случи пак!...

 

... И всичко, писано в Съдбата,

ще се изпълни щем-не щем:

в изплъзващото ни се Лято

и във Страстта ще се кълнем!...

 

А в сянката на Храм забравен

дай Шанс последен и на Бог,

че Той по принцип има право

да ти отпусне втори срок!...                            

 

Разделите ще бъдат тежки,

понеже тя и Любовта

не осъзнава  свойте грешки

в Желанията на Плътта!...

 

... Едно такова лудо Време

и със жестока Красота:

на Равносметки и Проблеми,

и-и... малко преди Есента!...

 

22.09.2011.    д-р Коста  Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...