Jan 10, 2012, 3:30 PM

Лудо Време

689 0 0

Все още нежен и приятен

повява утринният хлад,

но няма как във ход обратен

да върнем Времето назад...

 

Листата още са зелени,

на птици екне песента:

едно такова лудо Време,

преди да дойде Есента!...

 

Във въздуха обаче вече

едно Предчувствие трепти

и доловиш ли го, човече,

по-меланхолен ставаш ти...

 

Усещаш го, а думи няма,

с които да го изречеш -

то някак си, ей тъй, те грабва

с един необясним копнеж...

 

И лесно можеш да загубиш,

залагаш ли нетърпелив,

но е възможно да се влюбиш

и в Жребия да си щастлив!...

 

А няма ли „хиляда нощи”,

то ще ти стигне и една,

ако Страстта ти пази още

Желанието за Жена!...

 

Духът на Вятърът се носи

подобно странник из нощта,

но броди в паралелни оси

неуловим от Мисълта...

 

... И можем да докоснем Времето

сега за миг от Вечността,

дори да си решим проблемите

със поривите на Страстта,

 

но трябва Огън от Мечтите

(несбъднато-неугасим)

и Лудостта си във Душите:

божествено да съхраним!...

 

Какво ли още ще изгубим,

ако останем без Мечти!?...

Една безсмислена заблуда,

или безсмислена почти...

 

А нови приказки Живота

ще си измисля в Есента

за щурата ни и самотна

спонтанна Лудост във Страстта,

 

но в тая носталгичност тяхна,

щом хоризонтите зоват -

сами със Вятъра ще яхнем

и мачтите в обратен път...

 

... По-трудно вече се залъгваш -

след Залез няма хорска реч,

а нощите са толкоз дълги

и Изгревът е тъй далеч!..

 

Възможно е и да бълнуваш

в Делириума откровен,

в безсънието щом сънуваш,

че пак си млад и настървен...

 

А като пясък през решето,

виж, Времето ти дава знак,

но чакаш Чудото, което

едва ли ще се случи пак!...

 

... И всичко, писано в Съдбата,

ще се изпълни щем-не щем:

в изплъзващото ни се Лято

и във Страстта ще се кълнем!...

 

А в сянката на Храм забравен

дай Шанс последен и на Бог,

че Той по принцип има право

да ти отпусне втори срок!...                            

 

Разделите ще бъдат тежки,

понеже тя и Любовта

не осъзнава  свойте грешки

в Желанията на Плътта!...

 

... Едно такова лудо Време

и със жестока Красота:

на Равносметки и Проблеми,

и-и... малко преди Есента!...

 

22.09.2011.    д-р Коста  Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...