nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
27.09.2009 г., 14:57 ч.

Лудолуние 

  Поезия » Бели стихове
662 0 20

Лудолуние ли пие времето?

 Надниква в океанската плът

 и  целува всяка капка...

 После бързо се шмугва

 под морските вълни,

 в плясък опашат.

 Отлив....

 

 Лудолуние

 ли гони водните мечти

 по пътя на прилива?

 Нощ -

 крайбрежен булевард,

 под дълбоки звезди

 и музика...

 

 В такава нощ

 буйният отлив  умира.

 Изпит. До дъно...

 Докосване.

 Океанът сбира лунните лъчи

 и ги сплита в малка плитка

 с мъжка нежност.

 Не бягай!

 

 

Крясък на гларус.

Луда, тишината се смее

 пленена

 в меки водораслови мрежи,

 а океанът

 по мъжки се надига

 и с  целувка стига луната

 в последната четвърт...

 

... непразна луна,

до следващия прилив...

до следващото лудолуние...

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??