Лудолуние
Лудолуние ли пие времето?
Надниква в океанската плът
и целува всяка капка...
После бързо се шмугва
под морските вълни,
в плясък опашат.
Отлив....
Лудолуние
ли гони водните мечти
по пътя на прилива?
Нощ -
крайбрежен булевард,
под дълбоки звезди
и музика...
В такава нощ
буйният отлив умира.
Изпит. До дъно...
Докосване.
Океанът сбира лунните лъчи
и ги сплита в малка плитка
с мъжка нежност.
Не бягай!
Крясък на гларус.
Луда, тишината се смее
пленена
в меки водораслови мрежи,
а океанът
по мъжки се надига
и с целувка стига луната
в последната четвърт...
... непразна луна,
до следващия прилив...
до следващото лудолуние...
© Нели Господинова All rights reserved.
