Лудост
Ти знаеш ли какво е да си полудял?
Ти знаеш ли какво е да чувстваш лудостта?
Когато съм самотна тя тихичко до мен стои...
и тихи, кротки помистли крои...
Да превърне мене в луда,
мъчи се без грам почуда!
И сега усещам, че откачам...
И сега лудостта е тук.
Кара ме да съм чудак,
и всеки май ме гледа пак!
Но нека...
Но нека вперени са в мен
все едни и същи хора!
Как бих го променила аз това,
като не усещам даже моята душа?!
Та тя е толкова безчувствена,
че чак сърцето ми изми...
Ето – лудостта е пак до мен,
и докара ме най-сетне до краен предел!
И да искам, но немога,
и да искам, но не ща
от нея да се отърва!
Нека поне край лудия свят
и аз луда да стана...
Нека поне откача,
та да не виждам сивотата на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Събева Всички права запазени
