11.02.2009 г., 23:39

Лудост

619 0 5

Обвиняваш ме, че мисля все за тебе,

че побърквам се и луда съм дори.

Какво да правя като миг не мога

да те изтръгна от съзнанието ми?

 

Да, луда съм, това не го отричам.

И болна от любов по тебе, знай.

Побъркана, безумно те обичам

и ще остана с теб завинаги докрай.

 

Не ме вини, сърцето ми желае,

то търси те и то за теб тъжи.

И ако мойта лудост любовта е,

то живота, знай, за мен си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...