10.02.2012 г., 19:30

Лудост

901 0 1

Лудост

 

 

Напоследък ситуацията е необичайна,

хората ме гледат странно.
Нима лудостта ми вече не е тайна?

Тогава изплува нещо в главата ми спонтанно.

 

Гласовете вече не стояха тихо,

пак внасят смут в напрегнатата обстановка.

Като актьор на театрална постановка,

животът ми от драма превърна се във психо.

 

Не винаги думите им ми помагат.

Макар и рядко да се появяват,

странни предложения те ми дават.

И да ги слушам настояват.

 

Но скоро пак ще настъпи тишина

и пак ще има нещастие и тъга.

Ще си отиде лудостта,

но дано да я замести радостта.

 

 

 

В.Николов


09.02.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...