10.02.2012 г., 19:30

Лудост

903 0 1

Лудост

 

 

Напоследък ситуацията е необичайна,

хората ме гледат странно.
Нима лудостта ми вече не е тайна?

Тогава изплува нещо в главата ми спонтанно.

 

Гласовете вече не стояха тихо,

пак внасят смут в напрегнатата обстановка.

Като актьор на театрална постановка,

животът ми от драма превърна се във психо.

 

Не винаги думите им ми помагат.

Макар и рядко да се появяват,

странни предложения те ми дават.

И да ги слушам настояват.

 

Но скоро пак ще настъпи тишина

и пак ще има нещастие и тъга.

Ще си отиде лудостта,

но дано да я замести радостта.

 

 

 

В.Николов


09.02.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...