nwanda (Георги Гаврилов)
5 14
17.07.2008 г., 12:06 ч.

Лудост 

  Поезия » Друга
932 0 6
По степта щом засъскат кървави шуми,
със змийски езици и пепелен гняв,
и по воала от вятър, раздран от куршуми,
засвяткат се мъртвите думи
в мъглата от ужас, изгнил и лилав.

И небето затряска със северен тътен,
с кървавий прих на туберколоза,
и разлее утроба от гнета си мътен
над окопи, осколки и мора безплътен,
завъртени в безумна хипноза.

Разтрогна човекът мира си с Бог,
разкъса и струни небесни,
държащи го далеч от порок,
да влезе в бой със брат слепоок,
с възторжени, адски си песни.

Но под броня от химни и щит многореден,
стои заключен най-древен страхът,
космат и свиреп, над гръдта им приведен
глозга с взора си празен и леден,
от лудост обхванат смеха.

А земята, пропита със алена кръв,
на свидните свои деца разногледи,
проклина лудия, започнал пръв,
и разтваря трепереща паст като лъв,
троши с горест погребални обреди.

© Георги Гаврилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??