По степта щом засъскат кървави шуми,
със змийски езици и пепелен гняв,
и по воала от вятър, раздран от куршуми,
засвяткат се мъртвите думи
в мъглата от ужас, изгнил и лилав.
И небето затряска със северен тътен,
с кървавий прих на туберколоза,
и разлее утроба от гнета си мътен
над окопи, осколки и мора безплътен,
завъртени в безумна хипноза.
Разтрогна човекът мира си с Бог,
разкъса и струни небесни, ...