Лудост
По степта щом засъскат кървави шуми,
със змийски езици и пепелен гняв,
и по воала от вятър, раздран от куршуми,
засвяткат се мъртвите думи
в мъглата от ужас, изгнил и лилав.
И небето затряска със северен тътен,
с кървавий прих на туберколоза,
и разлее утроба от гнета си мътен
над окопи, осколки и мора безплътен,
завъртени в безумна хипноза.
Разтрогна човекът мира си с Бог,
разкъса и струни небесни,
държащи го далеч от порок,
да влезе в бой със брат слепоок,
с възторжени, адски си песни.
Но под броня от химни и щит многореден,
стои заключен най-древен страхът,
космат и свиреп, над гръдта им приведен
глозга с взора си празен и леден,
от лудост обхванат смеха.
А земята, пропита със алена кръв,
на свидните свои деца разногледи,
проклина лудия, започнал пръв,
и разтваря трепереща паст като лъв,
троши с горест погребални обреди.
със змийски езици и пепелен гняв,
и по воала от вятър, раздран от куршуми,
засвяткат се мъртвите думи
в мъглата от ужас, изгнил и лилав.
И небето затряска със северен тътен,
с кървавий прих на туберколоза,
и разлее утроба от гнета си мътен
над окопи, осколки и мора безплътен,
завъртени в безумна хипноза.
Разтрогна човекът мира си с Бог,
разкъса и струни небесни,
държащи го далеч от порок,
да влезе в бой със брат слепоок,
с възторжени, адски си песни.
Но под броня от химни и щит многореден,
стои заключен най-древен страхът,
космат и свиреп, над гръдта им приведен
глозга с взора си празен и леден,
от лудост обхванат смеха.
А земята, пропита със алена кръв,
на свидните свои деца разногледи,
проклина лудия, започнал пръв,
и разтваря трепереща паст като лъв,
троши с горест погребални обреди.
© Георги Гаврилов All rights reserved.
