Лудост на втора степен
Каквото ми дадеш - ще го приема,
а после - ще го облека във думи.
Ще го римувам в стих или поема,
за да остане вечно помежду ни.
Ще си записвам всичко най-прилежно,
докато пеперуди в мен прелитат,
докато ме докосват тихо, нежно
очите ти... без даже да ме питат!
Каквото ми дадеш - ще го запазя
в сърцето си премръзнало от студ.
Каквото чувствам - няма да го казвам.
И ти не казвай - трябва да си луд!
Но лудостта, признавам - ни прилича.
Делим си я по равно, без остатък.
Каквито сме - такива се об...личаме
във стиховете свои. И оттатък...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
