12.12.2025 г., 21:14

Лудостта ми ще ви каже само

113 0 1

Аз пиша много. Питате ме: Как?

Да знаех, та да мога да ви кажа.

Зеници да ви дам, за онзи знак

луната що рисува на паважа.

Слуха си, чуващ онзи вятър тих,

що с нежни пръсти жиците погали.

Душата си – пресътворила в стих,

на влюбен мрак потайните скрижали.

Сърцето мое някак да ви дам

и звездната му същност, любовта му...

Аз пиша страшно много. И го знам.

Как? Лудостта ми ще ви каже само.

 

https://youtu.be/tmJtwdIddQ0?si=goB2sC0ayf-4IEFe

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...