24.02.2009 г., 0:37  

Трезво

1K 0 28

Не се гордейте толкова, жени,

че носите живота и го раждате.

Нали не го създавате сами –

без мъжка ласка и без мъжко рамо?

 

Щом има изоставени деца

и детство някъде неизживяно,

не всяка майка, значи, е добра...

Останалото може да  е вярно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Един неосветен прозорец
    ще я научи
    да обича."
    !!! Поздрав!
  • На това му се казва любов - щом може да научи и луната да обича! А тя, милата, все си обикаля заедно със земята, ама на разстояние... Провокира мисли в мен... Поздрави!
  • Нашите възприятия са подвластни на емоционалната ни нагласа, Победителю. И всеки стих е преживян миг. В рамките на един ден се случва да напиша коренно противоположни по чувства и настроение стихове...
    Благодаря за отделеното време. И за мнението.

  • Слънцето и луната са едни от най-вдъхновяващите поетични образи, но аз ги виждам винаги в положителна светлина!Поздрави за оригиналния стих, Ели!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...