Луната е самотна дама
Когато затворя очите си -
чувам
как луната
се разминава със слънцето
... (ритуално)
А то й се усмихва
снизходително,
наситило се с пламъци.
Луната е самотна дама,
прибираща се
в рамката от звездна паяжина -
в студената картина
потъмняло синьо,
с няколкото липсващи часа
себеотдаване.
Когато затворя очи –
си представям, как огънят
наднича
в нощното стъкло на времето
и пита се -
къде ли са крилата на Икар...
А луната се отдалечава
във разстоянието
на мълчанието.
И чувам как дъхът ми –
дъх долавя, че самотата
(твърдоглаво)
е избрала -
на миналото
тайните да не предава...
© Дакота Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Препоръчвам ти да прочетеш поемата "Нощно събличане"на Ванилин !
Много е космополитична ! Усмихнати поздрави ! -
"А луната се отдалечава
във разстоянието
на мълчанието."
Поздравления!
Видях картината на отдалечаването на луната, крилата на Икар и пламъците на слънцето в усмивка!
Браво! -
Хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
прибираща се
в рамката от звездна паяжина"
Поздрави, Дакота!!!