Луната е самотна дама
Когато затворя очите си -
чувам
как луната
се разминава със слънцето
... (ритуално)
А то й се усмихва
снизходително,
наситило се с пламъци.
Луната е самотна дама,
прибираща се
в рамката от звездна паяжина -
в студената картина
потъмняло синьо,
с няколкото липсващи часа
себеотдаване.
Когато затворя очи –
си представям, как огънят
наднича
в нощното стъкло на времето
и пита се -
къде ли са крилата на Икар...
А луната се отдалечава
във разстоянието
на мълчанието.
И чувам как дъхът ми –
дъх долавя, че самотата
(твърдоглаво)
е избрала -
на миналото
тайните да не предава...
© Дакота All rights reserved.
Много е космополитична ! Усмихнати поздрави !
