26.02.2008 г., 18:23 ч.

Луната ме предаде... 

  Поезия
496 0 2
Луната ме предаде през нощта,
изгубих в мрака и следите,
звездите светят в слепота сами,
но огънят е тя, а те искрите...
Дори в тунела изхода е в края,
а тук, в откритото, къде е...?
В една посока кучетата лаят,
а в другата девойки пеят.
А ти... защо си млъкнала сега,
мракът ли те плаши или бягаш,
дали не търся някаква лъжа...?
Или ме чакаш някъде и страдаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Всички права запазени

Предложения
: ??:??