19.11.2009 г., 11:02 ч.

Луната те издаде 

  Поезия » Любовна
849 0 2

Когато искам теб да видя...
Луната да погледна, ти ме помоли.
Без да знаеш, че безмълвно
тя за тебе ще говори.
Къде в дните летни
страстни танци си играл.
Къде в нощите, така горещи,
в чужди ласки си лежал.
Без да знаеш сам "защо?"
Друга си жадувал,
на друга си се дал.
Говори, да...
Всичко тя призна.
И дори без да кажеш извинявай,
искаш пак със мен да продължиш.
Така не става!
- Съжалявай!
Но недей за мене да тъжиш.
Макар и всичко да прощавах,
така си тръгна любовта.
Заедно с лятото горещо
и със всичко между нас!!

© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??