Луната те издаде
Когато искам теб да видя...
Луната да погледна, ти ме помоли.
Без да знаеш, че безмълвно
тя за тебе ще говори.
Къде в дните летни
страстни танци си играл.
Къде в нощите, така горещи,
в чужди ласки си лежал.
Без да знаеш сам "защо?"
Друга си жадувал,
на друга си се дал.
Говори, да...
Всичко тя призна.
И дори без да кажеш извинявай,
искаш пак със мен да продължиш.
Така не става!
- Съжалявай!
Но недей за мене да тъжиш.
Макар и всичко да прощавах,
така си тръгна любовта.
Заедно с лятото горещо
и със всичко между нас!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени
Дано да съжалява какво е изпуснал !!!