GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА) GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА)
2 30
Nov 19, 2009, 11:02 AM

Луната те издаде

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Когато искам теб да видя...
Луната да погледна, ти ме помоли.
Без да знаеш, че безмълвно
тя за тебе ще говори.
Къде в дните летни
страстни танци си играл.
Къде в нощите, така горещи,
в чужди ласки си лежал.
Без да знаеш сам "защо?"
Друга си жадувал,
на друга си се дал.
Говори, да...
Всичко тя призна.
И дори без да кажеш извинявай,
искаш пак със мен да продължиш.
Така не става!
- Съжалявай!
Но недей за мене да тъжиш.
Макар и всичко да прощавах,
така си тръгна любовта.
Заедно с лятото горещо
и със всичко между нас!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0