Луната угасна
Луната угасна нощес,
помръкна просторът небесен,
а нежната музика днес
превърна се в траурна песен.
Вълните целуват брега,
но влюбени няма по плажа.
Къде се целуват, кога?
Луната това ще ни каже.
В реките не плува Луната,
която танцува, додето
зората и нощният вятър
обагрят в червено небето.
Следите остават, но кой
в нощта пътя верен ще каже.
В гората и вълците с вой
Луната зоват, молят даже.
И кой угаси светлината,
която за хиляди влюбени
бе стимул, бе музика, лято,
бе песен, макар и без думи.
Луната угасна нощес
и вече светът е различен...
И влюбени няма от днес
на плажа в любов да се вричат.
помръкна просторът небесен,
а нежната музика днес
превърна се в траурна песен.
Вълните целуват брега,
но влюбени няма по плажа.
Къде се целуват, кога?
Луната това ще ни каже.
В реките не плува Луната,
която танцува, додето
зората и нощният вятър
обагрят в червено небето.
Следите остават, но кой
в нощта пътя верен ще каже.
В гората и вълците с вой
Луната зоват, молят даже.
И кой угаси светлината,
която за хиляди влюбени
бе стимул, бе музика, лято,
бе песен, макар и без думи.
Луната угасна нощес
и вече светът е различен...
И влюбени няма от днес
на плажа в любов да се вричат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
