Jun 28, 2006, 12:07 AM

Луната угасна

  Poetry » Other
1.8K 0 14
Луната угасна нощес,
помръкна просторът небесен,
а нежната музика днес
превърна се в траурна песен.
Вълните целуват брега,
но влюбени няма по плажа.
Къде се целуват, кога?
Луната това ще ни каже.
В реките не плува Луната,
която танцува, додето
зората и нощният вятър
обагрят в червено небето.
Следите остават, но кой
в нощта пътя верен ще каже.
В гората и вълците с вой
Луната зоват, молят даже.
И кой угаси светлината,
която за хиляди влюбени
бе стимул, бе музика, лято,
бе песен, макар и без думи.
Луната угасна нощес
и вече светът е различен...
И влюбени няма от днес
на плажа в любов да се вричат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...