Недей да съжаляваш,
че сгрешил си.
Няма неразбрана суета!
Силата е в теб,
когато си различен,
на сън докоснал синята луна.
Без лице,
от мрак ожесточено,
приел илюзиите на нощта.
когато се пробуждаш чрез сърцето,
с мечта докосваш синята луна.
За да и дариш от любовта си
една искрица светлина.
Очи замрежени в червено,
в оранжево запомнят синята луна.
Но ти недей да съжаляваш,
няма неразбрана суета!
Силата е в теб,
когато си различен,
приел от вечния живот
на синята луна.
© Росица Димова Всички права запазени