1.06.2017 г., 11:48 ч.

Лунатично 

  Поезия » Философска
366 1 1

 

Скитам нощем.

Фабули и спомени,

бивали и спорни висоти.

Кратки срещи с

мъртви и неживи,

думи - хвърлен камък,

облаци, лъжи.

Денем просто дишам.

Някак е по-лесно.

Смисълът е хлябът,

времето лети.

Лунната ми същност

дебне исхемично,

светлото щом кривне

в долните земи.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Исхемично!Страда сърцето... Реакция биохимична! Молитва пишат ръцете! Пишеш, както дишаш!
Предложения
: ??:??