Скитам нощем.
Фабули и спомени,
бивали и спорни висоти.
Кратки срещи с
мъртви и неживи,
думи - хвърлен камък,
облаци, лъжи.
Денем просто дишам.
Някак е по-лесно.
Смисълът е хлябът,
времето лети.
Лунната ми същност
дебне исхемично,
светлото щом кривне
в долните земи.
© Христина Комаревска All rights reserved.