6.08.2009 г., 17:02

Лунен карнавал

1.2K 0 11

Лунен карнавал

 

Нощта разпусна своята завеса
и бляскавия си воал
разпъна тя като килим за гости -
поканата за Лунен карнавал.

 

Луната - добродушна домакиня,
подканяше ни най-приветно
по роклята й тъмносиня
с по чаша мляко да започнем...

 

Засвири с арфата на своя ореол
мелодия небесна и звънлива,
в сребро обсипа целия простор
и с поглед светъл ни помилва.

 

Така унесени на този бал,
танцувахме безспир и до насита,
в магията на Лунен карнавал
ни бяха маските звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле Теди страхотно е. Браво
  • Много ми хареса! Браво!
  • Евала
  • Браво, Теди! Направо се пренесох там!
  • Благодаря за коментарите!Поздравявам ви и аз!Надявам се да кажете къде точно има според вас нужда от "пипане".Дора, ще съм ти благодарна, ако ме опътиш

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...