Aug 6, 2009, 5:02 PM

Лунен карнавал

  Poetry
1.2K 0 11

Лунен карнавал

 

Нощта разпусна своята завеса
и бляскавия си воал
разпъна тя като килим за гости -
поканата за Лунен карнавал.

 

Луната - добродушна домакиня,
подканяше ни най-приветно
по роклята й тъмносиня
с по чаша мляко да започнем...

 

Засвири с арфата на своя ореол
мелодия небесна и звънлива,
в сребро обсипа целия простор
и с поглед светъл ни помилва.

 

Така унесени на този бал,
танцувахме безспир и до насита,
в магията на Лунен карнавал
ни бяха маските звездите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле Теди страхотно е. Браво
  • Много ми хареса! Браво!
  • Евала
  • Браво, Теди! Направо се пренесох там!
  • Благодаря за коментарите!Поздравявам ви и аз!Надявам се да кажете къде точно има според вас нужда от "пипане".Дора, ще съм ти благодарна, ако ме опътиш

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...