11.06.2010 г., 0:33

Лунен паяк без дъждобран

876 0 10

 

 

        Ще се усмихвам, докато дойдеш.

        С усмивка ще изкъртя решетките,

        изплетени от тъжни паяци.

        Ще размия всички форми -

        ще се превърна в хоризонт.

        Ще издухам пясък върху Слънцето -

        ще го превърна в Луна.

        С изпилени в усмивка нокти

        ще раздера небето.

        Изненада ме дъждът.

 

        Лунен паяк безгрижно се разхожда

        по хоризонта.

        Без дъждобран.

        Това ти ли си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, че прочетохте! И аз се кефя да съм с вас!
  • Кефиш!
  • Преплитане на божественото и женското начало.Паяците не могат да са тъжни, защото градятт безкрайността.Но усмивката е добро оръжие...
  • хареса ми много!
  • Не спирай да се усмихваш!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...