Ще се усмихвам, докато дойдеш.
С усмивка ще изкъртя решетките,
изплетени от тъжни паяци.
Ще размия всички форми -
ще се превърна в хоризонт.
Ще издухам пясък върху Слънцето -
ще го превърна в Луна.
С изпилени в усмивка нокти
ще раздера небето.
Изненада ме дъждът.
Лунен паяк безгрижно се разхожда
по хоризонта.
Без дъждобран.
Това ти ли си?
© Даниела All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
