danda (Даниела)
358 1120
11 июн. 2010 г., 00:33

Лунен паяк без дъждобран 

  Поэзия
725 0 10

 

 

        Ще се усмихвам, докато дойдеш.

        С усмивка ще изкъртя решетките,

        изплетени от тъжни паяци.

        Ще размия всички форми -

        ще се превърна в хоризонт.

        Ще издухам пясък върху Слънцето -

        ще го превърна в Луна.

        С изпилени в усмивка нокти

        ще раздера небето.

        Изненада ме дъждът.

 

        Лунен паяк безгрижно се разхожда

        по хоризонта.

        Без дъждобран.

        Това ти ли си?

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, че прочетохте! И аз се кефя да съм с вас!
  • Кефиш!
  • Преплитане на божественото и женското начало.Паяците не могат да са тъжни, защото градятт безкрайността.Но усмивката е добро оръжие...
  • хареса ми много!
  • Не спирай да се усмихваш!Поздрав!
  • !!!
  • !!!
  • Ммммм, Кашмирски, защото понякога усмивката е трудно да се извика и се нуждае от лека "обработка", тогава със сигурност не е истинска и определено може да раздере небето. А,бе, Ар,к'во да ги правя тези твои комплименти? Ронда, това стихотворение е толкова старо, че дори и аз го харесвам... понякога, благодаря!
  • защо "изпилени в усмивка нокти"?
  • За мен е удоволсвие, че намина насам, Ар!
Предложения
: ??:??