Надникна през прозореца луната.
Усети, че съм тъжна и сама.
Усмихна се на облака, звездата
и с ореол селенен ги обля.
Остави ги самички да посветят.
На мен намигна. Закачливо засия.
А после във леглото ми се шмугна,
съвет безценен, да даде в съня.
Прошепна ми:
"ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!
ТЪРСИ И В МРАКА СВЕТЛИНА!
ОТРИЙ Я, ЧРЕЗ СЪРЦЕТО И ДУШАТА,
И СМЕЛО Я РАЗПРЪСКВАЙ ПО СВЕТА!"
Това луната рече и се върна
на стража,пак във нощното небе.
Здрависа се със облака, звездата,
приготви се деня да срещне от сърце!
© Таня Мезева Всички права запазени
Поздрав, Таня!