ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
23.03.2007 г., 9:15 ч.

ЛУНИЧКА 

  Поезия
684 0 8
изчерпан съм
а аз кога ще чуя нещо
истинско и мило
на гроба си ли
в него със отворени очи
ще чакам
двете думички
свестяващи
осмислящи живота
а сега
подай ръчичката си малка
какво ли друго би ми дала
сърцето си ли
себе си
тревожиш се
обмисляш
и се самонаблюдаваш
не се коси
и критикувай
не увисвай
чипото носле
и не унивай
само за мен
чудесен дар
в зениците си
освети
луничка
ето тука
на гръдта ти
вляво
като звездица
във вселената
на стройното ти тяло
запази
когато я докосваш
ще знаеш че съм там
че ти си моя
и винаги така съм с теб
и ти си само с мен
на нашата планета

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??