Mar 23, 2007, 9:15 AM

ЛУНИЧКА 

  Poetry
687 0 8
изчерпан съм
а аз кога ще чуя нещо
истинско и мило
на гроба си ли
в него със отворени очи
ще чакам
двете думички
свестяващи
осмислящи живота
а сега
подай ръчичката си малка
какво ли друго би ми дала
сърцето си ли
себе си
тревожиш се
обмисляш
и се самонаблюдаваш
не се коси
и критикувай
не увисвай
чипото носле
и не унивай
само за мен
чудесен дар
в зениците си
освети
луничка
ето тука
на гръдта ти
вляво
като звездица
във вселената
на стройното ти тяло
запази
когато я докосваш
ще знаеш че съм там
че ти си моя
и винаги така съм с теб
и ти си само с мен
на нашата планета

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??