23 мар. 2007 г., 09:15

ЛУНИЧКА

847 0 8
изчерпан съм
а аз кога ще чуя нещо
истинско и мило
на гроба си ли
в него със отворени очи
ще чакам
двете думички
свестяващи
осмислящи живота
а сега
подай ръчичката си малка
какво ли друго би ми дала
сърцето си ли
себе си
тревожиш се
обмисляш
и се самонаблюдаваш
не се коси
и критикувай
не увисвай
чипото носле
и не унивай
само за мен
чудесен дар
в зениците си
освети
луничка
ето тука
на гръдта ти
вляво
като звездица
във вселената
на стройното ти тяло
запази
когато я докосваш
ще знаеш че съм там
че ти си моя
и винаги така съм с теб
и ти си само с мен
на нашата планета

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...