Лунна любов
Луна съм
и светя в най-тъмните ти нощи.
Ала високо съм,
а ти не ще надскочиш себе си.
Блестя дълбоко,
в най-черното на зениците ти
и кървя жестоко
в пукнатините на душата ти.
Милвам те, когато паря
и звуча, когато замълчиш.
Измръзваш, когато те оставям
и сякаш вълк, виеш, за да се спасиш.
Пълнолуние името ми шепне,
и в него чувствата свои кълнеш.
Ти не осъзна ли най-сетне,
че срещу лунна любов,
можеш само да се предадеш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
