Луна съм
и светя в най-тъмните ти нощи.
Ала високо съм,
а ти не ще надскочиш себе си.
Блестя дълбоко,
в най-черното на зениците ти
и кървя жестоко
в пукнатините на душата ти.
Милвам те, когато паря
и звуча, когато замълчиш.
Измръзваш, когато те оставям
и сякаш вълк, виеш, за да се спасиш.
Пълнолуние името ми шепне,
и в него чувствата свои кълнеш.
Ти не осъзна ли най-сетне,
че срещу лунна любов,
можеш само да се предадеш?!
© Галина Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
