4 jun 2022, 6:56

Лунна любов

  Poesía
516 0 2

Луна съм
и светя в най-тъмните ти нощи.
Ала високо съм,
а ти не ще надскочиш себе си.
Блестя дълбоко,
в най-черното на зениците ти
и кървя жестоко
в пукнатините на душата ти.
Милвам те, когато паря
и звуча, когато замълчиш.
Измръзваш, когато те оставям
и сякаш вълк, виеш, за да се спасиш.
Пълнолуние името ми шепне,
и в него чувствата свои кълнеш.
Ти не осъзна ли най-сетне,
че срещу лунна любов,
можеш само да се предадеш?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...