Лунна нощ в Южните морета...*
Лунна нощ в Южните морета...*
От фосфора* на Южните морета
и лунната пътека бе зелена,
нощта над теменужната планета
със мека болка лягаше край мене...
И някаква почти неуловима
тъга едва докосваше Душата
(защо тъй бързо всичко си отива?..),
но с много нежност галеше тъгата...
На залеза небето беше светло,
там Вятъра размесваше боите-
флиртувайки със облаци кокетно
задъхан в надпреварата с вълните...
А силата на мъртвото вълнение
във крен** въртеше „старото корито”***
и трудно бе това за обяснение,
което във Душата си изпитвах...
Кресчендо ускорявания ритъм
люлееше морето до Безкрая-
по лунната пътека да опитам
да тръгна в тая нощ се колебаех!..
Да тръгна пеш, направо по водата
нагазил бос в зелената жарава-
оставил на брега дори и Вятъра,
Луната само да ме придружава...
С краката си разплисквайки вълните-
те фосфорни искри да разпиляват
в илюзия вълшебна, че звездите
в морето сякаш с корабите плават!..
...Мистерията стана по-голяма
Луната щом във залеза изчезна-
запали се водата разлюляна
от фосфора на огнената бездна...
Стихията, допряла хоризонта:
горяща,
величава,
необятна-
красива, но космически самотна,
за Бог и Сътворение загатна!..
Някога в
Южните морета
д-р Коста Качев
*През нощта водата в някои Южни морета
свети от разтворения фосфор в планктона. А гледката е неземна!..
**крен- напречно люлеене на кораб
***”старото корито”- моряшки жаргон, говорейки
гальовно за кораб си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
