Лунна пътека
Луната осветява езерото,
звезди се къпят във водата.
Щурецът свири тъй отнесено
тъжната си песен във тревата.
В късен час измъквам се от вкъщи,
в тишината стъпките отекват
и се спирам в тъмнината нощна,
съзерцавам лунната пътека.
Взира се във мен и тя – луната,
насред езерото огледално
блести, прелъстяваща и златна,
върху лицето ми посърнало.
Внезапно скочих и прегърнах я
и полетях към тъмния простор,
но скръбния ми вик не чула тя
избяга от ръцете ми разтворени.
(и душата ми нагоре полетя)
Луната осветява езерото,
звезди се къпят във водата.
Щурецът свири тъй отнесено
тъжната си песен във тревата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Ватев Всички права запазени
