18.06.2020 г., 10:19 ч.

Лунна пътека 

  Поезия » Философска
643 1 2

Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!

Нея вечен мрак я обгръща.

Виж колко пътища-светли и леки,

а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."

 

Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!

Над нея вечно бури беснеят!"

Аз ги послушах и тръгнах по пътища светли и леки,

но знаех,че не мога така да живея...

 

Вървях по пътища,в пясъка пустинен очертани

с нашата човешка празнота...

Толкоз болка,толкоз рани

и така непоносимата горещина.

 

Сред тези пек и жажда как се оцелява?

Намирах хлад в сърцето си замръзнало и свойте сълзи пих.

Как исках всичко да забравя

и питах се:,,Защо изобщо се родих?".

 

Но една нощ стигнах морето

и станах малка и лека,

разбрах,че ненапразно дойдох под небето

и тръгнах по забранената лунна пътека.

 

По тази пътека,дето мрак я обгръща

и бури над нея беснеят...

Не,не искам аз да се връщам

и в пустините вечно да тлея.

 

Сега съм толкова малка и лека.

Сега знам-някога,нощ или ден

тази сияйна лунна пътека

ще ме отведе до самата мен.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??